„Кралица на кошмара“ - кошмарна кралица

          

В първата част на дуологията „Анна в рокля от кръв“ (Сиела, 2014 г.) Кас, убиецът на духове, заедно със своите приятели вещерът (или вещицата, както ви е по-удобно) Томас и съученичката им Кармен оформят отряд по изтребване на призраци с вкус към убийства. Така се запознават с Анна. Тя избива наред и е най-известният призрак убиец. Освен това си има тайна. Естествено, дружината се сприятелява с нея. Още по-естественото е, че Кас се влюбва. Накрая тя спасява живота им, жертвайки се.

В „Кралица на кошмара“ триото отново е тук. Този път е техен ред да спасят Анна и един вид да върнат услугата. Междувременно се случват разни драми между тях – любовни и други. Появява се и някакъв Орден. Не става съвсем ясно.

Толкоз за сюжета. Сега към проблемите.

Тук съм, за да разбера какво е станало с Анна. Всички й го дължим.

Тези думи на Кас (който впрочем има безумно претенциозно име – Тезеус Касио Лоууд) са като саундтрак на „Кралица на кошмара“. С това се изчерпват първите стотина страници. Чухме те, братле. Чухме те първите шейсет пъти, като го каза.

Случват се и някакви битки с някакви призраци, но те са толкова изсмукани от пръстите и без значение в глобалната схема (освен това са бедно написани), че споменаването им не си струва.

Проблем №2 е, че бях забравила колко досаден е Кас. Ако не беше такова малко мрънкащо момченце, „Кралица на кошмара“ би ми харесала в пъти повече. И драмата, колко много драма има в тая книга. (Само да вметна, че заглавието е доста преекспонирано. Какво му беше лошото на „Момиче на кошмара“. Чак кралица.. Анна и в своята рокля от кръв не беше особено страшна. А тук дори и тя мрънка. Ъгх.)

О, Анна. И в първата книга ми беше безразлично какво ще ти се случи, ама в тази исках по-скоро да се свършва с теб – в ада ли, в рая ли, където искаш ходи, само да спреш да ме занимаваш.

Следват 40 страници, в които всевъзможни хора убеждават Кас, че о, това е толкова грешно, и о, той няма да оцелее, и о, и о. О, Кас, моля те, не прави това, ще умреш. Бла-бла.

Всичко казано дотук е с условието, че не харесах и първата книга за Анна. Прочетох „Кралица на кошмара“ от чисто любопитство. Някой ми беше казал, че е страхотна и чудесна, и о, и о. Аз просто не я усещам, това е. Разбирам защо на някои хора би допаднала, но само с разбирането ще си остана.

Причината за проблема, който ние с Анна имаме, съм аз. Не е лоша книга, но лично на мен ми беше скучна. И определено не можах да приема проблемите, с които се занимаваха, сериозно и присърце. А за да ми хареса една книга, трябва да ме грабне и да ме накара да я съпреживявам.

Смятам, че „Анна…“ ще допадне на фенове на „Свръхестествено“, които не са навършили пълнолетие. Ако сте стигнали до десетия сезон на споменатия сериал (и най-вече сте преживели мъката да го изгледате), просто не се занимавайте с тази книга. Не е от тийн романите, които са интересни на пораснали тийнове.

Няма какво да гледате тук. Продължаваме към следващата книга.